Това е най-честият въпрос, който получаваме. Обикновено идва със снимка на купчина карти и изречението „намерих ги от детството си, струват ли нещо“.
Отговорът почти винаги е един и същ, но никой не иска да го чуе първи в списъка, така че ще го кажем честно веднага, а после ще ти покажем как да провериш сам, без да питаш никого.
Голямата част от картите не струват нищо
В отворен пакет около девет от всеки десет карти са обикновени или необикновени. Още около осем процента са редки или двойно редки. Остават под два процента карти от високите степени на рядкост, а точно те държат почти цялата стойност.
Тоест ако имаш кутия с петстотин карти, стойността е в пет-шест от тях. Останалото в бранша се нарича булк и се продава на килограм.
Това не е лоша новина, а просто значи, че не трябва да проверяваш всяка карта. Проверяваш само тези, които могат да струват.
Стъпка 1: намери номера на картата
Долу на картата, обикновено в десния ъгъл, има число във формат като 025/165. Първото число е номерът на картата, второто е общият брой в сета.
Ако първото число е по-голямо от второто, например 190/165, внимавай. Това са така наречените тайни редки карти и точно те са най-ценните в сета.
До номера обикновено има и малък символ на сета, а при японските карти кодът на сета е изписан буквално, например sv8a или m2.
Стъпка 2: виж степента на рядкост
При английските карти в долния ъгъл има символ: кръг е обикновена, ромб е необикновена, звезда е рядка. Две звезди или звезда с друг цвят означават по-висока степен.
При японските степента е изписана с букви: C, U, R, RR, SR, SSR, UR, AR, SAR. Стойност се появява обикновено от SR нагоре, а SAR е това, за което хората купуват цели кутии.
Просто правило за бързо отсяване: ако илюстрацията излиза извън рамката и покрива цялата карта, струва си да я провериш. Ако е с обикновена рамка и малка картинка, почти сигурно не струва.
Стъпка 3: провери цената на правилното място
Тук грешат най-много хора. Цената, на която някой предлага карта, не е стойността на картата. Стойността е това, което някой вече е платил.
Cardmarket. Европейската борса за карти. Търсиш картата и гледаш полето „price trend“, а не най-ниската обява. Трендът е средното от реалните продажби. За България това е най-точният ориентир, защото цените са в евро и пазарът е европейски.
eBay, но само продадените. В търсенето включваш филтъра Sold items. Активните обяви показват какво искат продавачите, продадените показват какво са дали купувачите. Разликата често е троен.
TCGplayer. Американският еквивалент. Полезен за сравнение, но цените там не важат за европейския пазар.
Когато търсиш, винаги включвай номера на картата и кода на сета. Само „Charizard“ връща хиляди различни карти с цени от лев до десетки хиляди.
Стъпка 4: състоянието решава повече, отколкото мислиш
Цената, която виждаш онлайн, е за карта в отлично състояние. Същата карта с бели точки по ръбовете струва между три и пет пъти по-малко.
Погледни картата на светлина под ъгъл и провери четири неща: ъглите, ръбовете, повърхността и центрирането на рамката. Една бела точка на ъгъла стига, за да падне картата от отлично в добро състояние.
Ако картата е стояла в кутия без протектор, почти сигурно не е в отлично състояние, колкото и добре да изглежда на първи поглед.
Кои карти реално струват пари
Без да влизаме в конкретни цифри, които остаряват, стойността се концентрира на четири места:
- Карти от първите сетове от края на деветдесетте, особено с надпис 1st Edition или със сенка отдясно на картинката.
- Чейс картите на съвременните сетове, тоест по една или две карти на сет, които всички гонят.
- Популярните покемони. Charizard, Pikachu и Umbreon носят премия само заради името си, независимо от сета.
- Оценени карти в запечатана капсула с висока оценка.
Ако картата ти не попада в нито една от тези четири групи, почти сигурно струва под два лева.
Струва ли си оценяване
Оценяването е когато изпращаш картата на компания, която я оценява по скала и я запечатва в пластмасова капсула.
Сметката е проста. Оценяването струва пари на карта, плюс двупосочна доставка до чужбина и застраховка. От България това рядко слиза под четиридесет лева на карта, а чакането е месеци.
Значи си струва само ако картата в суров вид вече струва сериозно и е в почти безупречно състояние. За карта за двайсет лева оценяването е чиста загуба.
Два червени флага
„Златните карти“. Металните или златни карти, които се продават в комплекти по обявите, не са официални карти и нямат колекционерска стойност. Не са и фалшиви в точния смисъл, просто са сувенири.
Безплатните оценки от купувач. Ако човекът, който ти казва колко струва картата, е същият, който иска да я купи, провери сам. Отнема пет минути.
Накратко
Намираш номера и сета, гледаш дали е от висока рядкост, проверяваш в Cardmarket или в продадените обяви в eBay, и сваляш според състоянието.
Ако след тези четири стъпки картата излиза на десет лева, тя струва десет лева. Колкото и да я харесваш.
Ако се чудиш дали конкретна карта или кутия е оригинална, пиши ни със снимки. Ще ти кажем какво виждаме, независимо дали си купувал от HOLO. Полезно е да видиш и как се познава фалшива карта и как да съхраняваш картите си, защото състоянието е половината от стойността.