Най-скъпата грешка в тази колекционерска ниша не е да купиш грешната кутия, а да съхраняваш правилните карти грешно.
Карта за 200 лева става карта за 30 лева при първото извиване на ръба. И най-лошото е, че щетата настъпва бавно, така че я забелязваш чак когато е късно.
Двете числа, които значат всичко
Температура между 18 и 22 градуса. Влажност между 40 и 50 процента.
Това е всичко. Останалото са детайли.
По-важно от точните стойности обаче е нещо друго: резките промени вредят повече, отколкото постоянно леко отклонение. Картонът, мастилото и фолиото реагират различно на температура, така че при всяко рязко колебание слоевете се разширяват с различна скорост и картата се извива.
Къде да не ги държиш
Таван, мазе и гараж отпадат. Първото е твърде горещо, второто твърде влажно, третото се люлее и в двете посоки.
Две неща, специфични за България:
Лятото край морето. Влажността в крайбрежните градове редовно минава 60 процента. При такива нива фолиото се извива, гланцът помътнява, а в тежки случаи се появява и мухъл.
Зимата с парно. Обратният проблем, и той е също толкова реален. При отопление влажността в затворено помещение пада под 30 процента. Тогава ръбовете стават чупливи и се нацепват при пипане, появява се статично електричество, а фолиевите слоеве могат да се напукат.
Тоест не е достатъчно да е сухо. Трябва да е стабилно.
Слоевете защита
Системата е проста и се надгражда според стойността:
- Протектор за всяка карта, която пазиш. Тънкото найлоново пликче. Това е първата и най-евтината защита, и се слага винаги, дори когато картата отива в топлоудър.
- Топлоудър за скъпите. Твърдият прозрачен държач. Спира извиването и удрянето на ъгълите.
- Кутия или класьор за подредбата.
Никога топлоудър без протектор отдолу. Прашинка вътре в твърдия държач се превръща в драскотина при всяко движение.
Класьорът
Тук се крие най-подценяваната грешка. Не всеки класьор е безопасен.
- Джобовете трябва да са без PVC и киселинно неутрални. Старите винилови джобове отделят вещества, които за години разяждат повърхността на картата.
- Полипропиленът е стандартът днес.
- Страничното зареждане е за предпочитане, защото картите не падат при обръщане на страницата.
- Не препълвай. Натискът е причина за износени ръбове и извиване.
Каквото никога не се прави
- Ластици около купчина карти. Оставят трайна следа само за няколко часа.
- Кламери. Същото, но по-бързо.
- Плоски купчини. Тежестта отгоре мачка долните карти.
Правилното е изправено, като книги на рафт. Така тежестта се разпределя равномерно.
Слънцето
Ултравиолетовата светлина избелва и холо, и обикновени карти. Не е нужна пряка слънчева светлина, достатъчен е прозорец наблизо за няколко месеца. Ако държиш карти на показ, търси държачи със защита от UV.
А запечатаните кутии?
Правилата са същите, с две добавки.
Не трупай тежко отгоре. Смачкан ъгъл на кутия сваля стойността на запечатан продукт също толкова, колкото сгънат ъгъл на карта.
И пази фолиото. Стойността на запечатаната кутия зависи изцяло от целостта на опаковката, така че щом фолиото се скъса, продуктът вече е нещо друго.
Силикагел
Евтиният трик. Пакетчета силикагел в кутията за съхранение стабилизират влажността вътре. Сменят се на няколко месеца и струват стотинки.
Накратко
Стабилна стая, 18 до 22 градуса, 40 до 50 процента влажност. Протектор на всяка карта, топлоудър на скъпите, класьор без PVC. Изправено, далеч от слънце, без ластици.
Това е защита за десетилетия и струва по-малко от една прилична карта.
Ние във HOLO прилагаме същите правила на склад. Кутиите стоят на тъмно, при стайна температура, без притискане, и се изпращат в двойна опаковка, за да не пострадат ръбовете по пътя.
Актуалната ни вълна от запечатани японски и китайски кутии вече може да се резервира, без плащане.